Класически стил
Класическият стил. Той е непреходен.
В средата на XVIII век стремежът към лукс изцяло е завладял заможните слоеве на обществото. Убеждението, че удоволствието е единдтвената цел на живота, е увлякло висшата аристокрация. Преситени от облагите на властта и богатството те създават условия за развитието на едно крайно разточително човешко обкръжение.
По-късно настъпва времето на възкресената любов към природата. За прекрасно започва да се приема само онова, което е ясно, разумно и лишено от прекалена сложност. Естетическите норми на древния свят се приемат като идеал за класическа красота. От тях получава и названието си новият стил.
Той е безупречно съчетание на спокойната уравновесеност на античните форми с декоратичното изящество на съвремието. На класическият стил са му свойствени качествените материали – дърво, мрамор, коприна.
Масивен червен махагон и орнаменти от лят бронз са най-честите материали за мебели. Канапетата, креслата и столовете са леки, с удобно огънати гърбове, а краката им са прави с елегантно изтънен долен край.
Стилът е богат на детайли: текстил, картини, профили, корнизи, обсипани с орнаменти. Особено внимание се обръща на аксесоарите. щори и пердета, дърворезба и живописи.
Цветовете на класицизма са топли и натурални – бежово, кафяво, златисто в комбинация с кралско синьо, бордо и винено червено. Десените на текстила са сложни фигури с растителни мотиви.
В наши дни този стил съществува в три разновидности, предвид насищането с характерни декоративни елементи – лека, средна и наситена класика. Въпреки опростените си форми днес, класическият стил е спомен за величието на отминалите времена на блясък и разкош от кралския двор.